20.11.2007 г., 11:45

Има много...

788 0 16

 

Има много неща, които прощавах,
но едно-единствено не успях да простя...
Не получих любов, а докрай се раздавах,
докрай ръката ти стисках в свойта ръка.

 

Има много неща, които прощавах
и себе си мразех за твойта вина.
Без обич, без ласка, без име останах -
сянка самотна, родена в нощта.

 

Има много неща, които прощавах,
но едно-единствено не успях да простя...
И с болка в сърцето с теб се прощавам,
прости ми, Любов, не успях да те спра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...