От преминаване безбройни пъти
пред празния й взор (…назад…назад…назад…)
изглежда, че са хиляди стоманените пръти
и че зад тези пръти няма свят.
Р.М. Рилке „Пантерата”
Подобно пантерата бавно стеснявам аз
кръга зад безбройни кълбета усукана тел:
бодли от наредби, закони, заплахи, забрани ми
пронизват зениците… Само че – има море!
Какво да напиша в оназ декларация?
Че София ме е сковала с Мамонова власт,
обаче сърцето, на няма и четири часа по „Тракия”, ...