Има надежда
Има надежда
I
Животът е пустиня прашна,
пустиня жарка, пустиня грешна.
В нея ние сме скиталци
и тя прави ни страдалци.
И без посока в адска шир
сред песъчинки се лутаме ний.
И криза дълбока е в душевен мир,
където ураган леден дяволито вий.
II
Но за щастие останали са йощ
оазиси сред адов мир.
Те са сила, те са мощ,
те от добродетели са вир.
Те са слънце в душите,
те са зора в мрака на дните.
От тях надеждата извира,
в тях хармонията на мира се сбира.
III
И нека те да се множат,
нека ада ни да разрушат.
И нека ние част от тях да станем,
срещу песъчинките смело да въстанем.
И нека добродетелта да ни отвежда
към мира от нас бленуван.
И ще крещим: "Има надежда!"
за мира, от нас жадуван.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Начев Все права защищены
