Има смисъл
Животът като черга пъстра
по дните се търкаля.
Понякога тежи ни кръста
и шапката ни стяга.
Ругаем го (непоетично)
животът (уж виновен),
забравяме да се обичаме
във някой ден дъждовен...
Друг път е простичко и леко.
Красиво. Като песен.
Притваря клепките човек, и
животът става лесен.
Открива малки чудеса,
които е пропуснал,
докато гонейки деня
стопил е свойте чувства...
И мислено към свойте корени
забравени се връща...
И всички порти са отворени –
Душата става къща.
И влязъл в себе си, смирен,
човекът осъзнава,
че има смисъл всеки ден,
щом любовта остава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
