Има време
Кой от нас предположи, че ще станем големи?
Който може го може и така занапред.
Уж сме в същите кожи, но с различни проблеми
които решаваме за да бъдем наред.
Петдесети звънец огласява простора.
Всяко утро е изпит, всяка вечер - урок.
Пример вземахме само от достойните хора,
а достойнството знаем е присъщо за Бог.
После, всеки по пътя непознат, но потребен.
Разпилени жълтици по широкият свят.
Да решиме онези, нерешими проблеми
и от нашите действия, да се взривят.
И поехме на път, във различни посоки.
Не по път магистрален, а през стръмни скали. Продължихме в живота пак със нови уроци.
Някой търсеха шест, други спряха със три...
Днес отново сме заедно, като в класната стая.
Някой всъщност отсъстват, други - светли звезди... Петдесет е средата и далеч е от края.
Има време за много покорени мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
