Някаква глуха празнота,
стягащо чувство в гърдите...
Беше тръгнало, но ето, идва -
надеждата да отмие.
Самота предателска личи,
глуха, няма и избрана...
И защо? За да боли...
влюбена в кървяща рана.
Бил си жив, когато те боляло,
усещал си че дишаш пак,
а колко фарс и суета се крие,
дори измислена е любовта.
''''''''''''''''''''''''''''''
Влюбен в еуфорична емоция,
сякаш на прага на смъртта,
търсиш си наркотика отново -
вярата в любовта...
Има я! Така говорят хората
и всеки повече обичал
всяка следваща...
© Дива Самодива Все права защищены