Имам невероятен син, прозорец и небе.
И птиците в душата ми
понякога размахват шарените си криле.
Въртя се в кръг от суета и самота.
Една гореща длан ме радва за мига.
Имам море, поляни и сърце,
усмивки на деца и парещи нозе,
Приятели, спокоен дом и... църква!
Имам вятъра и теб под някоя звезда.
Имам реки от мисли и мечта!
Имам!
© Яна Кузманова Все права защищены