26 нояб. 2007 г., 10:21

имам нужда да бъда сама

907 0 5
Когато имах нужда от теб - ти беше далече,
сега се завръщаш, но празна е някак си мойта душа,
сърцето изстина, във лед се превърна и вече
не обича, не мрази... то няма вина.
Защо повярва ти на интригите хорски?
И защо замени обичта за пари,
ти продаде душата си, но простих ти, повярвай,
всичко свърши... сега си върви.
Нямам нужда от теб - много ти нарани ме,
плаках дълго, но вече да плача не ща,
забрави ти за мен, даже моето име
не изричай - върви си сега.
Нека тя те обича и нека със нея щастлив си,
аз сама съм сега, но след време - не знам,
може пък истинска обич в своя път да открия
и сърцето си ледено на нея да дам.
И, ако той ме обикне, ще бъда щастлива,
но и горда... тогава ще вдигна глава,
ще отвърна с най-чистата обич
и защо да я крия, тръгвай сега,
имам нужда да бъда сама.

                      22.11.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....