имам нужда да бъда сама
сега се завръщаш, но празна е някак си мойта душа,
сърцето изстина, във лед се превърна и вече
не обича, не мрази... то няма вина.
Защо повярва ти на интригите хорски?
И защо замени обичта за пари,
ти продаде душата си, но простих ти, повярвай,
всичко свърши... сега си върви.
Нямам нужда от теб - много ти нарани ме,
плаках дълго, но вече да плача не ща,
забрави ти за мен, даже моето име
не изричай - върви си сега.
Нека тя те обича и нека със нея щастлив си,
аз сама съм сега, но след време - не знам,
може пък истинска обич в своя път да открия
и сърцето си ледено на нея да дам.
И, ако той ме обикне, ще бъда щастлива,
но и горда... тогава ще вдигна глава,
ще отвърна с най-чистата обич
и защо да я крия, тръгвай сега,
имам нужда да бъда сама.
22.11.2007г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Памела Todos los derechos reservados
