Когато имах нужда от теб - ти беше далече,
сега се завръщаш, но празна е някак си мойта душа,
сърцето изстина, във лед се превърна и вече
не обича, не мрази... то няма вина.
Защо повярва ти на интригите хорски?
И защо замени обичта за пари,
ти продаде душата си, но простих ти, повярвай,
всичко свърши... сега си върви.
Нямам нужда от теб - много ти нарани ме,
плаках дълго, но вече да плача не ща,
забрави ти за мен, даже моето име
не изричай - върви си сега. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up