Имам още нещо да ти кажа…
Искам да те вдигна от съня ти
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона
и пасат саксиите с мушкато.
Връщам се във първото си лято,
литнало във светнали балони.
На живота плочата изпята
сложила съм пак във грамофона.
Мили са ми твоите скандали.
И ръката ти, която сред сълзите
път намери, за да ме погали,
мен – медуза, хвърлена на плажа.
Цялата – във грешки и провали.
Дните ми – сред пътища и гари.
На мечтите – зъбите избити.
Бели ручеи потекоха в косите.
Окуця сърцето ти в тревога.
Днес бих ти го казала в очите:
Има за какво да ме обичаш!
Вдигам се на пръсти, питам Бога –
може ли за малко да ме викне,
да надникна в райската му соба,
дето те държи от мене скрита.
В детството ме гледаше тъй строго.
Да ти искам прошка – все не мога…
Маргарита Мартинова (Margarita Martinova)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Margarita Martinova Все права защищены
