4.01.2020 г., 20:55 ч.  

Имам още нещо да ти кажа… 

  Поезия » Любовна, Философска
541 2 4

 

Искам да те вдигна от съня ти
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона
и пасат саксиите с мушкато.
Връщам се във първото си лято,
литнало във светнали балони.

На живота плочата изпята
сложила съм пак във грамофона.


Мили са ми твоите скандали.
И ръката ти, която сред сълзите
път намери, за да ме погали,
мен – медуза, хвърлена на плажа.
Цялата – във грешки и провали.
Дните ми – сред пътища и гари.
На мечтите – зъбите избити.

Бели ручеи потекоха в косите.
Окуця сърцето ти в тревога.

 

Днес бих ти го казала в очите:
Има за какво да ме обичаш!
Вдигам се на пръсти, питам Бога –
може ли за малко да ме викне,
да надникна в райската му соба,
дето те държи от мене скрита.

 

В детството ме гледаше тъй строго.
Да ти искам прошка – все не мога…

 

 

Маргарита Мартинова (Margarita Martinova)

 

 

© Margarita Martinova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??