MargaritaMartinova
1 результат
Тази сутрин
небето е пълно
със пръст,
а реките – с отровни частици небе.
Заприлича отгоре водата на кръст, ...
  536 
Не подмина студът,
не подмина,
със синджири брега окова,
върза лодките,
в сняг ги зарина ...
  525  10 
  898 
След всемирния зной,
след праха в здрачината,
след лъжовния вой,
който кърти душата,
след безумния порив на сърцето да спре ...
  251 
  774 
ГЛАДЪТ НА ДУШАТА
Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!
Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...
  483 
Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...
  357 
Искам да те вдигна от съня ти
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона ...
  540 
В подлудели от радост камбани
се превърнаха
всички елхи.
Рождеството, обвито в тамяни,
във кристалния ...
  1158 
Раздели ме на две – "Новолунна". И - "Стара".
Част от мен забрави!
Другата –
да изгрява.
Разчупи, като хляб - мекото и кората. ...
  721 
Покривката е
бяла. А капката – червена.
Любов тук е влетяла с безмилостни стрели.
Вилней делибуранът в пулсиращите вени,
преди да го затворят във бъчви ...
  445 
Аз съм черната котка, която
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето. ...
  981 
Човек на релсите!
А всъщност – извън тях…
Той „извън релсите“ отдавна е излязъл.
Стои с лице към идващия влак.
Молитвата си сигурно ...
  461 
(Кáра - наказание свисше)
Сред нас убийците изправени вървят,
не слагат маски,
поглед не навеждат.
Бутонките им стъпват по гръдта ...
  1240 
Беше взрив.
И набъбнали вени.
Кръв във тях – без юзда и без стреме.
Няма граници – само тела.
Вън денят е ...
  437 
На Ив
Върху релсите,
а всъщност – извън тях.
С гръб към влака
и с лице срещу съдбата. ...
  446 
Събуждам се и искам да изгазя
душата си,
докрай зашеметена
и пътищата с калните талази,
и тинята на дъното – ...
  652 
Море, не искам да те имам!
Пълзиш в краката,
нежно лягаш.
Но си студено. И си зимно.
Отвържеш ли се – ще избягам. ...
  279 
(Илинден)
Казах
няма в постеля
да пътувам за Ада
на моряци душите във себе си нося ...
  412 
Тъй кратко беше хубавото лято!
Внезапно после
всичко пожълтя.
В коктейлната чаша на тъгата,
се смеси слънце ...
  632 
Тя е кучка. И е ангел шестокрил!
Кръв в дробовете.
И песен на сирена.
Тя е сгърчена на пода неизмит.
И е мълния на бляскавата сцена. ...
  529 
Предложения
: ??:??