17 мая 2009 г., 23:15

Имам различна усмивка

722 0 8

Имам различна усмивка

За всяко момиче

С което съм бил

Имам различни очи

И различно мислене

 

Помогни ми да ги изхарча

Ръждясалите на простира дни

Помогни  ми да наваксам

С дълговете си

И да те настигна

 

Научи ме да свиря

След като те науча да пишеш

И ми покажи накъде отиват

Пътищата на парните машини

 

Отдавна изчезнали са

От мислите ми

Горчиви като добър алкохол

Искам ги

Искам ги

Обратно ги искам всичките

Да ги пазя и да си ги спомням

 

Имам различна усмивка

За всяко момиче

С което съм бил

Различни снимки

На различни места съм скрил

 

17.05.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "простора"?
    Аве, кви снимки, както наскоро ми обясняваше една култова персона:

    "Ееей, вие мъжете кога ще осъзнаете, че тя жената си иска к*р?
  • Някак... много въздейства творбата ти Хареса ми, браво!
  • всеки човек е уникален по своему, но магията е че и ние сме различни с всеки един от тях.. а спомените са нещо прекрасно..Хареса ми много!!
  • Простира!? Не знам... Така му викаме на въжето, където прането съхне. Може и простор да е.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...