30 мар. 2019 г., 10:38

Имам силата

976 0 0

Слънцето огрява само половината земя

Над останалата част е надвиснала тъмнина

И на мене не ми се ще на главата да ми е добре

А за сметка на това над сърцето да е мрак

Не намеря ли баланса постепенно с дните под звездите

Жалко но ще заприличам на поредния глупак

Понякога си мисля че съм пуснат посред битка

Разум срещу хормони сагата е епична

Спокоен съм щом усетя правилната страна

И се нервирам когато разбирам че за пореден път греша

Войната спира само когато легна и заспя

Потънал в съня силите ще презаредя

Искам да вървя напред а не да деградирам

Уча се докато ходя да не ми се налага да спирам

Моята сила идва от моята душа

Сбъдвам една мечта за да мога спокойно да умра

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Бачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...