3 авг. 2006 г., 20:33

Имам всичко ,което ми трябва...

857 0 6
Във синьо светло.
Всичкото ми се буди.
Тялото ми става.
Прави първите няколко крачки.
- Здрасти, Хенри – казва прозорецът.
Кафе и цигара.
Черна чаша,
черен пепелник,
пепел и дим.
/Това ли ще остане след .../
Да, идват въпроси тогава...
- Здрасти ден!
Въпроси.
Отново.
Като сенки.
Като сиво небе,
като в миг,
като жълта светкавица,
като гръм,
като буря...
Въпроси със сила, -
не капки, а лед от небето.
Безброй многоточия...
- Затвори ме. – казва прозорецът.
- Не, приятел.Трябва ми въздух сега!
- Въздух ли?
- Да!
- Ти си затворник,Ханк. Жал ми е за теб.
Разтвори ме докрай.
Свали ме дори...
Но въздуха, за който мечтаеш,
никога няма да влезе...
- Имам от всичко достатъчно!
Имам всичко, което ми трябва.
Имам пръсти,
машина и листи.
Имам болка и стая цигарена...
Имам всичко, което ми трябва!
- Наистина ли?
- Млъкни, стъкло глупаво!Писна ми!
...
В синя нощ
всичкото ми заспива.
Тялото ми умира.
Прави първите крачки надолу...
- Лека нощ, Хенри – тихо казва прозорецът.
После всичко изчезва.
За малко...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...