9 июл. 2010 г., 18:50

Името ми е Себичност

953 0 0

Двуличница. Със затворени очи
се моля. Да не би да видиш
себе си там. Отразен.
Изгарят пръстите, докоснали
икона. Без вяра
пропуква се живота ми
по линията на невъзможното. Сълзи
от кръв проливат
заради мен.
Механично. Всичко. Е.
Утре развратница съм и
удрят ме - себеподобните ти.
Мъже. Удоволствие
изпитват. И задават въпроси.
Името ми е Себичност.
А Страстите ми са Христови.
В тъмното
не ме разпознаваш,
а аз се усмихвам. Разминаване
на души и погледи, нарочно е.
Защото аз така казвам.
Рискувам и... продължавам.
А (к)раят е новото начало.
Да бъда - това умея.
Възкръсвам.

Да си кажем истината -
да посрамим Дявола.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...