9.07.2010 г., 18:50

Името ми е Себичност

951 0 0

Двуличница. Със затворени очи
се моля. Да не би да видиш
себе си там. Отразен.
Изгарят пръстите, докоснали
икона. Без вяра
пропуква се живота ми
по линията на невъзможното. Сълзи
от кръв проливат
заради мен.
Механично. Всичко. Е.
Утре развратница съм и
удрят ме - себеподобните ти.
Мъже. Удоволствие
изпитват. И задават въпроси.
Името ми е Себичност.
А Страстите ми са Христови.
В тъмното
не ме разпознаваш,
а аз се усмихвам. Разминаване
на души и погледи, нарочно е.
Защото аз така казвам.
Рискувам и... продължавам.
А (к)раят е новото начало.
Да бъда - това умея.
Възкръсвам.

Да си кажем истината -
да посрамим Дявола.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Самота Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...