15 февр. 2012 г., 19:48

Импресия

1.2K 0 0
На спалнята лежиш свенливо -
полуразтворена книга,
която искам аз да прочета.
Дълбока нощ - луната цяла
се усмихва и през прозореца
наднича - същински воайор.
И гледам, и не мога да ти се наситя,
окъпана във лунна светлина,
и иска ми се времето да спре да тича,
с поглед дълго да те любя и чак
когато лъчите лунни си отидат,
при теб ще легна, за да те обичам.
В мрака вече ще те галя нежно,
очите ти с устни ще докосвам,
с целувки устните ти ягодови ще изпивам
и сладостни стенания ще будят тишината -
единствен ням свидетел на нашата любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георгиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...