15 февр. 2012 г., 19:48

Импресия

1.2K 0 0
На спалнята лежиш свенливо -
полуразтворена книга,
която искам аз да прочета.
Дълбока нощ - луната цяла
се усмихва и през прозореца
наднича - същински воайор.
И гледам, и не мога да ти се наситя,
окъпана във лунна светлина,
и иска ми се времето да спре да тича,
с поглед дълго да те любя и чак
когато лъчите лунни си отидат,
при теб ще легна, за да те обичам.
В мрака вече ще те галя нежно,
очите ти с устни ще докосвам,
с целувки устните ти ягодови ще изпивам
и сладостни стенания ще будят тишината -
единствен ням свидетел на нашата любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георгиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...