15 февр. 2012 г., 19:48

Импресия

1.2K 0 0
На спалнята лежиш свенливо -
полуразтворена книга,
която искам аз да прочета.
Дълбока нощ - луната цяла
се усмихва и през прозореца
наднича - същински воайор.
И гледам, и не мога да ти се наситя,
окъпана във лунна светлина,
и иска ми се времето да спре да тича,
с поглед дълго да те любя и чак
когато лъчите лунни си отидат,
при теб ще легна, за да те обичам.
В мрака вече ще те галя нежно,
очите ти с устни ще докосвам,
с целувки устните ти ягодови ще изпивам
и сладостни стенания ще будят тишината -
единствен ням свидетел на нашата любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георгиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...