15.02.2012 г., 19:48

Импресия

1.2K 0 0
На спалнята лежиш свенливо -
полуразтворена книга,
която искам аз да прочета.
Дълбока нощ - луната цяла
се усмихва и през прозореца
наднича - същински воайор.
И гледам, и не мога да ти се наситя,
окъпана във лунна светлина,
и иска ми се времето да спре да тича,
с поглед дълго да те любя и чак
когато лъчите лунни си отидат,
при теб ще легна, за да те обичам.
В мрака вече ще те галя нежно,
очите ти с устни ще докосвам,
с целувки устните ти ягодови ще изпивам
и сладостни стенания ще будят тишината -
единствен ням свидетел на нашата любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георгиос Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...