Импресия
в памет на Петър Алипиев
В този изящен момент,
откровен и празнично жив,
небе ти рисуваш над мен.
Пейзажът е търсен мотив.
Идваш жадуван и млад,
в очакване на нов дъжд.
Тръгва в нестроен парад
с вятъра светлата ръж.
Изгрев на слънце тъче
пъстроцветна дъга...
Нейде запява щурче,
загърбило зимна тъга.
Младост в пробуда цъфти
и връзва сочен плод.
Поляна на здравец дъхти –
спомен от селски живот!
На залез денят е лъчист:
и всичко това
рисува света мъдър и чист –
с твоите тихи слова.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
