In memoriam
In memoriam
На любимите, преминали в небитието,
отнасяйки мечтите за по-добро утре
На живите, орисани да живеем със спомена за тях
Преминахте тъй бързо във отвъдното -
най-свидните от минало несбъднато,
а мен оставихте да бродя тук сама
сред Санчовци и низка земна суета.
Мечтите ни – потъпквани, отричани -
всуе ли ние с надежди сме обличали?
Копнежите ни за любов, приятелства –
илюзии, разбити от предателства...
А аз останах Дон Кихот непоправим,
отправил взор с надежда в онзи свят незрим
на идеали - мелниците вятърни,
последен кълн от време на мечтатели.
Превързвам раните на егото сред залеза
с пожари пъстроцветни и преглъщам залъка
горчив сред тишината на отлитащ ден -
да не изгасне светлата искрица в мен
на вярата, че грейва с новия ни ден
надеждата светът да бъде променен.
09.01.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Йорданова Все права защищены
