16 янв. 2010 г., 11:50

In memoriam

640 0 5

Сухи клони

хранят черни корени

с цветна памет и окапал смях.

Край на тичането!

"За да се намери!", мравките разнасят

тленно-тичинкова прах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кратък и изчерпателен, както винаги!
    Въздействащо!
  • Поклон!
  • имам усещането, че издишам, затова малко си давам почивка. многозначителни са твоите !!!

    доколкото, до теб - искам да те успокоя с "Добрите писма" на Валери Петров:
    "Толкова радост извика
    писмото с добри новини!
    Гледам клеймото на плика
    и пътя му смятам във дни.

    Мисля си: значи, когато
    бях вчера така натъжен,
    листчето, с радост богато,
    е вече летяло към мен.

    Значи, така ни се струва
    понякога черен светът.
    Хора, недейте тъгува –
    добрите писма са на път."

    Чао!
  • Това наистина, ама наистина е ужасно красиво!
    6+.
  • ... из простора скита ù гласът, за да те намери... и да ти говори...!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...