16 ene 2010, 11:50

In memoriam

  Poesía » Otra
644 0 5

Сухи клони

хранят черни корени

с цветна памет и окапал смях.

Край на тичането!

"За да се намери!", мравките разнасят

тленно-тичинкова прах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кратък и изчерпателен, както винаги!
    Въздействащо!
  • Поклон!
  • имам усещането, че издишам, затова малко си давам почивка. многозначителни са твоите !!!

    доколкото, до теб - искам да те успокоя с "Добрите писма" на Валери Петров:
    "Толкова радост извика
    писмото с добри новини!
    Гледам клеймото на плика
    и пътя му смятам във дни.

    Мисля си: значи, когато
    бях вчера така натъжен,
    листчето, с радост богато,
    е вече летяло към мен.

    Значи, така ни се струва
    понякога черен светът.
    Хора, недейте тъгува –
    добрите писма са на път."

    Чао!
  • Това наистина, ама наистина е ужасно красиво!
    6+.
  • ... из простора скита ù гласът, за да те намери... и да ти говори...!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...