Ти беше тук,
а в следващия миг
отиде си завинаги от нас
и част от нашите души
отнесе с теб във Рая
и студ сърцата ни обви.
Но мина време
и споменът за теб,
за твоите усмивки,
за твоите прегръдки,
отново стопли ги
и позволи им да обичат,
защото учеше ни, помня аз,
че любовта спасява и сплотява.
Дори да не си сред нас сега
и само споменът ни стига,
за да сме щастливи ние
и да сме заедно до края.
© Илона Все права защищены