2 дек. 2010 г., 19:58

In memory 

  Поэзия
720 0 1

Ти беше тук,

а в следващия миг

отиде си завинаги от нас

и част от нашите души

отнесе с теб във Рая

и студ сърцата ни обви.

Но мина време

и споменът за теб,

за твоите усмивки,

за твоите прегръдки,

отново стопли ги

и позволи им да обичат,

защото учеше ни, помня аз,

че любовта спасява и сплотява.

Дори да не си сред нас сега

и само споменът ни стига,

за да сме щастливи ние

и да сме заедно до края.

© Илона Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??