Ти беше тук,
а в следващия миг
отиде си завинаги от нас
и част от нашите души
отнесе с теб във Рая
и студ сърцата ни обви.
Но мина време
и споменът за теб,
за твоите усмивки,
за твоите прегръдки,
отново стопли ги
и позволи им да обичат,
защото учеше ни, помня аз,
че любовта спасява и сплотява.
Дори да не си сред нас сега
и само споменът ни стига,
за да сме щастливи ние
и да сме заедно до края.
© Илона All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
