2.12.2010 г., 19:58

In memory

967 0 1

Ти беше тук,

а в следващия миг

отиде си завинаги от нас

и част от нашите души

отнесе с теб във Рая

и студ сърцата ни обви.

Но мина време

и споменът за теб,

за твоите усмивки,

за твоите прегръдки,

отново стопли ги

и позволи им да обичат,

защото учеше ни, помня аз,

че любовта спасява и сплотява.

Дори да не си сред нас сега

и само споменът ни стига,

за да сме щастливи ние

и да сме заедно до края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...