11 сент. 2008 г., 23:14

In vino veritas 

  Поэзия » Философская
5.0 (9)
1362 0 11
На двора стар аз портата отварям
и влизам в него сякаш беше вчера.
А бе златна есен и капеха листата.
Дошло бе време да започва гроздобера.
И с тая моя първа крачка
отприщиха се спомени, когато бях дете,
и бягахме със ризите измачкани,
под есенното, синьо-мораво небе.
И тичахме като косове в лозята,
събирахме зрънцата на всеки грозд.
А на дюлята, кацнал сред листата,
строго наблюдаваше ни лаком дрозд. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Все права защищены

Предложения
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »