Ти, безмилостно погребана човечност
под сянката на страх и чувство за вина...
Със вечни напъни, поддържаща “реалност”,
живееща в илюзии за душевна свобода...
Безброй души изпратени ти бяха
да учат собствените си уроци за света,
залъгвайки се, че успехът ще е техен
и способен ще е някой да пропука в теб леда.
Години минаха, една душа не си остави
да ти напомня, че някога и ти такава си била.
Прогони ни и се отдаде не вечната си мисия,
превърна се във сянка и заживя във самота. ...