1 мар. 2012 г., 14:42

Инерция

868 0 0

Лягам. Заспивам. Сънувам.

Светлината бленувам.

Събуждам се. Ставам. Общувам.

През миражи нанякъде плувам.

Чакам те. Викам те. Чувам

нечий глас да ме зове...

Стихове раждам. Будувам.

Сърдя се като малко дете.

Топлото ти тяло докосвам,

жадувам...

Невидим си, неуловим.

Копнея да те целувам.

Стапяш се в синия дим...

Даже в съня ми измислен

оставаш недостижим...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Карааргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...