1.03.2012 г., 14:42

Инерция

869 0 0

Лягам. Заспивам. Сънувам.

Светлината бленувам.

Събуждам се. Ставам. Общувам.

През миражи нанякъде плувам.

Чакам те. Викам те. Чувам

нечий глас да ме зове...

Стихове раждам. Будувам.

Сърдя се като малко дете.

Топлото ти тяло докосвам,

жадувам...

Невидим си, неуловим.

Копнея да те целувам.

Стапяш се в синия дим...

Даже в съня ми измислен

оставаш недостижим...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Карааргирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....