3 мая 2017 г., 09:12  

Интерпретация

719 1 1

Подвява се звука от преизпълнени желания, 
като опната звънлива струна.
Пропадат двуличните делания 

с вкус на капки солени, 

търсейки емоция във дума.

 

Пред шарката на живота неми,

стоим бездушни и безлични, 

като насъбрал се прах, 

не притискаме себе си,

замъглени от насъбрал се страх. 

 

Предвиждат се стенанията - видими, 

чакат ни във форма на бодли открити, 

дали за тях сълзите скришни са, 

или личат си с грим разтекъл се

и сълзи от вдъхновения на пружина навити. 

 

Все, уж случайно, излятото навън 

кара сърцето да чурулика,

с обятията на стари дилеми,

престарели музи, 

презадоволени желания,

лицемерни делания, 

страх и стенания

сме си лика-прилика.

 

Безспирно подигравам 

поставеното в Книгата избавление,

понякога дори сърдито, 

тайно надявайки се, 

да не е окончание наистина предвидено 

и наказание за лош завършек скрито.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....