Подвява се звука от преизпълнени желания,
като опната звънлива струна.
Пропадат двуличните делания
с вкус на капки солени,
търсейки емоция във дума.
Пред шарката на живота неми,
стоим бездушни и безлични,
като насъбрал се прах,
не притискаме себе си,
замъглени от насъбрал се страх.
Предвиждат се стенанията - видими,
чакат ни във форма на бодли открити,
дали за тях сълзите скришни са,
или личат си с грим разтекъл се
и сълзи от вдъхновения на пружина навити.
Все, уж случайно, излятото навън
кара сърцето да чурулика,
с обятията на стари дилеми,
престарели музи,
презадоволени желания,
лицемерни делания,
страх и стенания
сме си лика-прилика.
Безспирно подигравам
поставеното в Книгата избавление,
понякога дори сърдито,
тайно надявайки се,
да не е окончание наистина предвидено
и наказание за лош завършек скрито.
© Филип Филипов Всички права запазени