3.05.2017 г., 9:12  

Интерпретация

712 1 1

Подвява се звука от преизпълнени желания, 
като опната звънлива струна.
Пропадат двуличните делания 

с вкус на капки солени, 

търсейки емоция във дума.

 

Пред шарката на живота неми,

стоим бездушни и безлични, 

като насъбрал се прах, 

не притискаме себе си,

замъглени от насъбрал се страх. 

 

Предвиждат се стенанията - видими, 

чакат ни във форма на бодли открити, 

дали за тях сълзите скришни са, 

или личат си с грим разтекъл се

и сълзи от вдъхновения на пружина навити. 

 

Все, уж случайно, излятото навън 

кара сърцето да чурулика,

с обятията на стари дилеми,

престарели музи, 

презадоволени желания,

лицемерни делания, 

страх и стенания

сме си лика-прилика.

 

Безспирно подигравам 

поставеното в Книгата избавление,

понякога дори сърдито, 

тайно надявайки се, 

да не е окончание наистина предвидено 

и наказание за лош завършек скрито.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...