3 may 2017, 9:12  

Интерпретация

714 1 1

Подвява се звука от преизпълнени желания, 
като опната звънлива струна.
Пропадат двуличните делания 

с вкус на капки солени, 

търсейки емоция във дума.

 

Пред шарката на живота неми,

стоим бездушни и безлични, 

като насъбрал се прах, 

не притискаме себе си,

замъглени от насъбрал се страх. 

 

Предвиждат се стенанията - видими, 

чакат ни във форма на бодли открити, 

дали за тях сълзите скришни са, 

или личат си с грим разтекъл се

и сълзи от вдъхновения на пружина навити. 

 

Все, уж случайно, излятото навън 

кара сърцето да чурулика,

с обятията на стари дилеми,

престарели музи, 

презадоволени желания,

лицемерни делания, 

страх и стенания

сме си лика-прилика.

 

Безспирно подигравам 

поставеното в Книгата избавление,

понякога дори сърдито, 

тайно надявайки се, 

да не е окончание наистина предвидено 

и наказание за лош завършек скрито.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Филип Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...