Ироничен трилър
Денят ми се мръщи!
В кого е вината!
В „любимата” тъща
или у жената?
В намусена бабка
пред мен на гишето
или че да папка
отказва детето?
Навярно е в пича,
чиято мадама
след другиго тича,
а той е във драма
или в темерута,
наречен „комшия”,
с походка надута
и „Лада Сергия”?
А с тока онази,
която в тролея
крака ми прегази ̶
дали ще е в нея?
Не! Най ме ядоса
в кафето оная,
когато с подноса
ме цапна накрая!
С будилника почна
денят да се свъсва ̶
той, сякаш нарочно,
съня ми прекъсва!
Я, чакайте малко!
Да търсим вината
у други е жалко!
Че аз от кревата
съм още нацупен!
По тези причини
ще бъда захлюпен
и мрачен с години!
Та, значи, виновник
за лошата карма
е...
...оня часовник
с проклета аларма!
© Марин Цанков Все права защищены