27 июл. 2013 г., 14:20

Ирония

735 0 0

Невероятно е, нали?

Даже малко иронично!

След толкова време, чувства, обрати,

отново аз и ти…

Е, не по стария начин,

сега е… различно!

Сега синът ми е до твойта дъщеря.

Ирония, нали?

Ако знаеха само…

За онези дни,

когато в ухото ми шепнеше „Единствена!“,

Когато те целувах и светът около мен замираше…

Глупаво изглежда днес, нали?

Колко наивни сме били!

Поглеждам те – в очите,

в очите ти чета моите мисли,

точно както навремето,

и все пак е някак си различно…

Истинска ирония…

Поглеждам тях

и са ми толкова познати…

Напомнят ми на двама души,

които някога познавах.

Бяха млади, наивни и влюбени,

а ето ги сега: женени за други, 

с по няколко деца.

Поглеждам те.

Усмихваш се

И поглеждаме към нашите деца,

болезнено напомнящи за нас.

Иронично е, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вергина Матева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...