Невероятно е, нали?
Даже малко иронично!
След толкова време, чувства, обрати,
отново аз и ти…
Е, не по стария начин,
сега е… различно!
Сега синът ми е до твойта дъщеря.
Ирония, нали?
Ако знаеха само…
За онези дни,
когато в ухото ми шепнеше „Единствена!“,
Когато те целувах и светът около мен замираше…
Глупаво изглежда днес, нали?
Колко наивни сме били!
Поглеждам те – в очите,
в очите ти чета моите мисли,
точно както навремето,
и все пак е някак си различно…
Истинска ирония…
Поглеждам тях
и са ми толкова познати…
Напомнят ми на двама души,
които някога познавах.
Бяха млади, наивни и влюбени,
а ето ги сега: женени за други,
с по няколко деца.
Поглеждам те.
Усмихваш се
И поглеждаме към нашите деца,
болезнено напомнящи за нас.
Иронично е, нали?
© Вергина Матева Всички права запазени