Невероятно е, нали?

Даже малко иронично!

След толкова време, чувства, обрати,

отново аз и ти…

Е, не по стария начин,

сега е… различно!

Сега синът ми е до твойта дъщеря.

Ирония, нали?

Ако знаеха само…

За онези дни,

когато в ухото ми шепнеше „Единствена!“,

Когато те целувах и светът около мен замираше…

Глупаво изглежда днес, нали?

Колко наивни сме били!

Поглеждам те – в очите,

в очите ти чета моите мисли,

точно както навремето,

и все пак е някак си различно…

Истинска ирония…

Поглеждам тях

и са ми толкова познати…

Напомнят ми на двама души,

които някога познавах.

Бяха млади, наивни и влюбени,

а ето ги сега: женени за други, 

с по няколко деца.

Поглеждам те.

Усмихваш се

И поглеждаме към нашите деца,

болезнено напомнящи за нас.

Иронично е, нали?