Исках...
Нещо чисто и нещо добро.
Нещо бяло, което да хвана...
Нещо, дето насън е било
и което наяве... го няма.
Малко обич... почти троха.
Та душата си да нахраня.
Нещо истинско като дъжда,
който винаги идва неканен.
Малко думи... които целуват.
Две ръце, сочещи светлината...
И сърце, дето да излекува
самотата ми...
И тъгата.
Само толкова... Просто смисъл.
Две очи, дето казват всичко.
Боже, толкова много ли исках?
Исках просто
да съм... обичана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
