Исках...
Нещо чисто и нещо добро.
Нещо бяло, което да хвана...
Нещо, дето насън е било
и което наяве... го няма.
Малко обич... почти троха.
Та душата си да нахраня.
Нещо истинско като дъжда,
който винаги идва неканен.
Малко думи... които целуват.
Две ръце, сочещи светлината...
И сърце, дето да излекува
самотата ми...
И тъгата.
Само толкова... Просто смисъл.
Две очи, дето казват всичко.
Боже, толкова много ли исках?
Исках просто
да съм... обичана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
