Искам!
Тревата пред твоята къща
посипах с тихи стъпки.
Мълча на пресекулки...
Пред прага изтрих
несбъднато влюбване.
Крещя из мен,
отеква по вените.
Вратата е притворена,
но няма никой вкъщи.
Къде е моят дом?
Тъмно е в душата ми,
дори сенките не бягат
вече по устните.
А покривът е натежал
от паяжини,
недообречени на прилепи
и потъмняла страст...
Прецъфтяла рана.
Ще приседна за малко.
Без да чакам.
Само дъх да си поема.
Без да искам
слънце в очите
и небе върху миглите.
Без да търся
под клепачите си свобода.
Едно абстрактно съществително...
Само луната нека
ме погледне неутрално.
Само узряла тишината
да чуе ехото в съня ми.
Само полепнал по косата мрак
да ме погали без да му се спира...
Искам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пълнолуние Все права защищены
