6 авг. 2009 г., 00:11

Искам! 

  Поэзия » Другая
380 0 2

Тревата пред твоята къща

посипах с тихи стъпки.

Мълча на пресекулки...

Пред прага изтрих

несбъднато влюбване.

Крещя из мен,

отеква по вените.

Вратата е притворена,

но няма никой вкъщи.

Къде е моят дом?

Тъмно е в душата ми,

дори сенките не бягат

вече по устните.

А покривът е натежал

от паяжини,

недообречени на прилепи

и потъмняла страст...

Прецъфтяла рана.

Ще приседна за малко.

Без да чакам.

Само дъх да си поема.

Без да искам

слънце в очите

и небе върху миглите.

Без да търся

под клепачите си свобода.

Едно абстрактно съществително...

Само луната нека

ме погледне неутрално.

Само узряла тишината

да чуе ехото в съня ми.

Само полепнал по косата мрак

да ме погали без да му се спира...

Искам!

© Пълнолуние Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??