Искам!
Тревата пред твоята къща
посипах с тихи стъпки.
Мълча на пресекулки...
Пред прага изтрих
несбъднато влюбване.
Крещя из мен,
отеква по вените.
Вратата е притворена,
но няма никой вкъщи.
Къде е моят дом?
Тъмно е в душата ми,
дори сенките не бягат
вече по устните.
А покривът е натежал
от паяжини,
недообречени на прилепи
и потъмняла страст...
Прецъфтяла рана.
Ще приседна за малко.
Без да чакам.
Само дъх да си поема.
Без да искам
слънце в очите
и небе върху миглите.
Без да търся
под клепачите си свобода.
Едно абстрактно съществително...
Само луната нека
ме погледне неутрално.
Само узряла тишината
да чуе ехото в съня ми.
Само полепнал по косата мрак
да ме погали без да му се спира...
Искам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пълнолуние Всички права запазени
