bardluna (Геновева Цандева)
91 550
14 нояб. 2008 г., 09:37

Искам 

  Поэзия » Философская
440 0 4

И С К А М


 

 

Тази нощ луната

избожда очите ми

бавно, изкусно.

Превъртял будилник

ту нозе преплита,

ту препуска,

ту сънено мърмори:

рано е, много е  рано.

Преди още утрото

да дойде на свиждане,

искам някой да зашие

новите ми рани

бавно и загрижено.

Болката ми

да претръпне,

непременно

цяла да остана,

преди животът ми

да се превърне в кръпки.

Искам.

 

© Геновева Цандева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искай и ще ти се даде! - е казал Господ.Дай, Боже, всекиму!
  • "Преди още утрото

    да дойде на свиждане,

    искам някой да зашие

    новите ми рани

    бавно и загрижено."

    Поздрав, Геновева!

  • Гроздоберачка,а?! Сега ще ти го върна:
    Китарата

    Приплаква тихо нежната китара,
    уморена от безкрайна тишина.
    Полита песента зелено-стара
    Земята как се люби със Луна.

    Настъпва утро и роса се спуска.
    По дългите ти мигли капки влага.
    Следи безсънна нощ ще триеш с устни
    и няма да го пуснеш да избяга.

    Сега свири! До болка в палците свири!
    Разказва седемструнната китара
    как Скитник пред Икона се смирил
    и е красив в небето звездопада...

    Зем.
  • Цяла е душата - никога на кръпки!Прекрасен стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??