Искам
И С К А М
Тази нощ луната
избожда очите ми
бавно, изкусно.
Превъртял будилник
ту нозе преплита,
ту препуска,
ту сънено мърмори:
рано е, много е рано.
Преди още утрото
да дойде на свиждане,
искам някой да зашие
новите ми рани
бавно и загрижено.
Болката ми
да претръпне,
непременно
цяла да остана,
преди животът ми
да се превърне в кръпки.
Искам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени
