bardluna (Геновева Цандева) bardluna (Геновева Цандева)
7 91
Nov 14, 2008, 9:37 AM

Искам

681 0 4

И С К А М


 

 

Тази нощ луната

избожда очите ми

бавно, изкусно.

Превъртял будилник

ту нозе преплита,

ту препуска,

ту сънено мърмори:

рано е, много е  рано.

Преди още утрото

да дойде на свиждане,

искам някой да зашие

новите ми рани

бавно и загрижено.

Болката ми

да претръпне,

непременно

цяла да остана,

преди животът ми

да се превърне в кръпки.

Искам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Цандева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • bardluna (Геновева Цандева)
    bardluna (Геновева Цандева)
    Искай и ще ти се даде! - е казал Господ.Дай, Боже, всекиму!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    "Преди още утрото

    да дойде на свиждане,

    искам някой да зашие

    новите ми рани

    бавно и загрижено."

    Поздрав, Геновева!

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Гроздоберачка,а?! Сега ще ти го върна:
    Китарата

    Приплаква тихо нежната китара,
    уморена от безкрайна тишина.
    Полита песента зелено-стара
    Земята как се люби със Луна.

    Настъпва утро и роса се спуска.
    По дългите ти мигли капки влага.
    Следи безсънна нощ ще триеш с устни
    и няма да го пуснеш да избяга.

    Сега свири! До болка в палците свири!
    Разказва седемструнната китара
    как Скитник пред Икона се смирил
    и е красив в небето звездопада...

    Зем.
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Цяла е душата - никога на кръпки!Прекрасен стих!Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0