Искам да остана
Малка съм и свита,
сгушена в теб.
Покрай теб се чувствам жива,
макар да си далеч.
Всеки път оставям
част от себе си в твоите ръце.
Плаче тихо вечер,
моето сърце.
Оставям се на произвола,
на своята съдба.
И пак се чувствам гола,
макар да нямам свобода.
И питам се кога,
дали някога ще разбереш...
Че искам да остана.
Тук. С теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослава Йорданова Все права защищены
