Искам да те върна!
/ моля ви без оценки/
Днес, треперещи положихме те в бяло,
ти спеше, а чакахме да се събудиш.
Лицето ти красиво беше се засмяло,
докоснах го,молих те да се пробудиш!
Пътят ти сега е някъде така далече,
остави ни сами за тебе да скърбим,
и няма да те видим нивга вече,
не можеме с теб да се простим!
Цветята които обичаше тъй много,
мълчаливо трепкаха с листа.
И те разбраха, че никога отново
ти няма да ги полееш с вода!
Сега ти спи... болката си тръгна.
Дано там горе бъдеш по-добре!
Но аз при нас искам да те върна,
да виждам всеки ден милото лице!
Обичам те много!!!
Тя ни напусна на 08.10.2006 г.
Почивай в мир!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
