Искам дете от пороя. Да е дъждовно. Зенично. Да го люлея във шепи. Да го приспивам във чаша. Да му помагам с домашните. (- Мамо, днес учихме, как се вали изведро!...)
Искам дете от вятъра. (Какво от това, че баща му никога не е до мене?!) Да бъде винаги рошаво. Винаги променено. Да му давам да тича из къщата. Вечно да чупи прозорците. (Срам го е, че го прегръщам и му оправям косата пред хората.)
Искам дете от пожара. Със смях като бяг на коне. Вечно омазано в сажди. С вечно ожулени колене. Вечно със нещо по-важно наум от миенето на ръце.
Искам дете от прозореца. От залеза искам дете. Дете със очи като моливи. Дете със прозрачни ръце.
Искам дете. От целия свят. (Ако щеш - наречи го падение!) Дете със душа като ад.
Мисля,че ти също пишеш приказно,дори стилът ти се доближава донякъде към моя,което ми харесва,защото намирам същото мислене!!!
Поздрав и много усмивки! (и удивителни )
Ти непрекъснато раждаш такива чеда, Нели!
Чудя ти се дори как постоянно ги зачеваш!
До-като решиш и хоп...готово е детето!
Поздрави, Нели за прекрасното дете и този път
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.