27 июл. 2005 г., 22:48

Искам(JoannaVas&Cefules)

1.4K 0 5

-Искам, да те прегърна невъзможно мое -
дива голота,
вакханка,
нестинарка върху устните-жарави,
жътварке на страстта,
видение наситено със плът,
разгърдено сияние...
липстваш ми метаболично,
метафизично
и алхимично...
Желая те побъркано.
Написаното с думи - не е стих,
а изблик е.
Желая те
желая...
И чувствам, че ще се взривя...

-Искам, да те прегърна невъзможно твоя.
Радост, недостигната с очи.
Еросче
в сърцето ми побрано,
сърп извит над снопчета мечти.
Жито съм за тебе разпиляно,
върху чергите на светлият ти дом
и пламнала жарава съм във пепел
от вятъра
разместил сетива
в красив нюанс от изблик на страстта...

- Сияние - превзело всяка зримост,
излъчване -
метафизично,
етерично ...
Видение,
в крайречните ми сънища,
разтворени върху вселенска длан...

- Отпиват устните напукани живот
и всяка глътка утолява,
а под сребристият небесен свод
една Любов
се извисява ...
И сякаш всичките ни светове спасява ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "-Искам, да те прегърна невъзможно мое -
    дива голота,
    вакханка,
    нестинарка върху устните-жарави,
    жътварке на страстта,
    видение наситено със плът,
    разгърдено сияние...
    .......
    Желая те
    желая...
    И чувствам, че ще се взривя.."

    Прекрасен стих! Нежен вулкан от любов! Поздравления!!!
  • И ни радва почувстваното и отразеното
    Дай боже всекиму радост и любов,
    благодарим
  • Като фонтан сте, бликнал към слънцето Любов. Да ви се случи ви желая!
  • Толкова много чувства, прелива от Любов, страхотен "изблик"- четох го няколко пъти с огромно удоволствие!
  • Тя е!Да спаси света!Нали и заради нея живеем!Поздрав Стеф!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...