27.07.2005 г., 22:48

Искам(JoannaVas&Cefules)

1.4K 0 5

-Искам, да те прегърна невъзможно мое -
дива голота,
вакханка,
нестинарка върху устните-жарави,
жътварке на страстта,
видение наситено със плът,
разгърдено сияние...
липстваш ми метаболично,
метафизично
и алхимично...
Желая те побъркано.
Написаното с думи - не е стих,
а изблик е.
Желая те
желая...
И чувствам, че ще се взривя...

-Искам, да те прегърна невъзможно твоя.
Радост, недостигната с очи.
Еросче
в сърцето ми побрано,
сърп извит над снопчета мечти.
Жито съм за тебе разпиляно,
върху чергите на светлият ти дом
и пламнала жарава съм във пепел
от вятъра
разместил сетива
в красив нюанс от изблик на страстта...

- Сияние - превзело всяка зримост,
излъчване -
метафизично,
етерично ...
Видение,
в крайречните ми сънища,
разтворени върху вселенска длан...

- Отпиват устните напукани живот
и всяка глътка утолява,
а под сребристият небесен свод
една Любов
се извисява ...
И сякаш всичките ни светове спасява ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "-Искам, да те прегърна невъзможно мое -
    дива голота,
    вакханка,
    нестинарка върху устните-жарави,
    жътварке на страстта,
    видение наситено със плът,
    разгърдено сияние...
    .......
    Желая те
    желая...
    И чувствам, че ще се взривя.."

    Прекрасен стих! Нежен вулкан от любов! Поздравления!!!
  • И ни радва почувстваното и отразеното
    Дай боже всекиму радост и любов,
    благодарим
  • Като фонтан сте, бликнал към слънцето Любов. Да ви се случи ви желая!
  • Толкова много чувства, прелива от Любов, страхотен "изблик"- четох го няколко пъти с огромно удоволствие!
  • Тя е!Да спаси света!Нали и заради нея живеем!Поздрав Стеф!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...